Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме на този ден е свързана с Франция от времето на крал Анри Трети и приемането в страната на Грегорианския календар . Още при предшественика му Шарл е направен опит да се реформира празнуването на Новата година, която обичайно се чества в страната в последната седмица на месец март, но той среща неодобрението на голяма част от поданиците. При Анри вече е утвърдено, че вместо 1 април за начало на календарната година ще се счита 1 януари . Все пак още дълго време поданиците на краля празнуват постарому, но онези, които все пак възприемат идеята, започват да изпращат новогодишни картички на 1 април на тези, които са привърженици на традицията, вече не толкова с поздравителен, колкото с шеговит и подигравателен характер. Установява се обичаят, онези които стават обект на шегите и лъжите на другите, на този ден да се наричат “първоаприлски риби”, а за особено забавна, но и достатъчно невинна закачка бива прието да се лепят на гърбовете на “жертвите” изображения на шаран.
Друга история разказва, как празникът на хумора се е пренася в Англия през 1860 г., когато английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Те не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. Във Великобритания 1 април е известен като Денят на глупците. Не така безобидно преминава появата му в Русия, където за първа проява в този смисъл се счита една фалшива аларма за пожар по времето на Петър 1.
Възможно е първообраз на Деня на шегата да е фестивалът Хилария , празнуван в Древния Рим на 25 март за отзнаменуване на пролетното възраждане на природата. В днешно време – 21.век – в някои страни по света се провеждат специални празненства за Деня на шегата, сред които празникът Хуморина в Украйна.